Зареждане...
Получаваме доста въпроси и решихме да направим едно кратко интервю с г-жа Петрова.
Това е един от честите въпроси, които ми задават роднините, виждайки колко трудно е да се грижиш за болен човек.
Всъщност отговорът се крие именно в това - като медицинско лице с близо 40 годишен стаж съм се срещала
с най-различни съдби на най-различни хора - бедни, богати, щастливи, тъжни. Но това, което ги обединява е тяхното здраве и тяхната любов един към друг.
Всеки от тях иска да оздравее, а роднините искат техните любими хора да се възстановят максимално бързо, за да се върнат в семейството.
Стартирайки нашите първи услуги през 2000 година, имахме за цел да помогнем на хората, които имат нужда от медицински грижи извън болничните заведения, виждайки как престоя в болница се свежда до минимум.
20 години по-късно, нуждата от нашите здравни грижи е още по-осезаема. Затова и ние се опитваме постоянно да се адаптираме и обучава ме, за да се грижим за все по-широк спектър от пациенти.
Може би могат да се обособят два типа:
- такива, които имат нужда от здравни грижи за себе си, защото имат нужда от определени медицински процедури и/или рехабилитация. Най-често това са пациенти след ендопротезиране, пациенти с инфаркт или инсулт.
- и роднини, които вече не могат да се грижат достатъчно добре за своя болен вкъщи и имат нужда от помощ. За част от тях, когато болестта напредне става непосилно да се справят сами, за други времето, което са можели да отделят до него момент вече не е на разположение.
Поради каквато и причина да стигнат до нас пациентите, за нас те са равни и ние се грижим за всеки един според индивидуалните му нужди.
Опитваме се да осигуряваме както грижи за тялото, така и за душата. Социалният контакт и психичното здраве са в основата на всяко излекуване и бързо възстановяване.
Това, което може да очаква всеки пациент и неговите близки е ние да следваме стриктно предписаните здравни грижи - курс на лечение и план за възстановяване.
В хода на това, наша отговорност е да извършваме всички необходими хигиенни грижи и да осигурим правилно хранене, според индивидуалната диета.
Вероятно една от основните разлики между хосписите в България и страните от западна Европа са палиетивните грижи.
Ако на запад хосписите се грижат предимно за терминално болни, то в България, поради спецификата на здравната система, при нас има предимно хора, които имат нужда от здравни грижи, за да се възстановят и върнат по-здрави и жизнени в своите семейства.
Относно достъпността на услугите е трудно да се генерализира, защото доходите на всеки са различни, но хосписните грижи са в пъти по-евтини от грижите, които се предлагат за гледане на болен в болнично заведение.
Тук отново ще отворя скоба за хосписите в други държави, защото при тях има държавно финансиране от Здравната каса, докато в България хоспсите се самоиздържат.
Въпреки това, се стараем нашите услуги да бъдат възможно най-достъпни, в тези трудни времена, в които живеем.
Винаги сме се стремяли да правим онова, което пациентите не могат сами - да получат медицинска грижа, съвет, опора в труден момент, разбиране на състоянието, в което се намират, приятелско рамо, на което да поплачат.
Животът може да се промени за един миг и никой от нас не е защитен.
Затова най-важното е, когато изпаднеш в беда, да има кой да ти подаде ръка и да ти помогне.
Ние със сигурност не можем всичко, нито имаме магическа пръчка, но сме екип от здравни професионалисти, който е приел за своя мисия да промени живота на всеки постъпил при нас пациент.
Именно затова и нашето кредо е - Вашата грижа е наша грижа!
Благодаря на целия персонал на Хоспис “Царица Елеонора” за грижите, които положихте за моя баща. Доведохме го при вас с трахеостома, катетър и на памперс. След 5 месеца интензивни грижи и рехабилитация го прибираме в дома на собствен ход и в добро здраве. Нека Господ даде на вас и семействата ви много здраве и дълъг живот. Вашата любов и търпение нямат цена!
Благодаря на целия персонал от хоспис „Царица Елеонора”, на Мариана Петрова, на д-р Николов за грижите и вниманието, които полагат, за всеотдайността и за трудолюбието им. Благодаря на м.с. Дора Христова и на м.с. Русева, на болногледачите за грижите, които положиха за моя брат Д.Р. в продължение на 8 месеца. Желая на всички ви много лично щастие и успехи в благородната кауза!
На 30.03.2009 г. дойдох в хосписа след операция на десен крак. Бях посрещната учтиво от главния лекар, управителката и целия персонал. Останах 90 дни за лечение. Бях обгрижвана с много любов и внимание. Обичам ви всички, бъдете живи и здрави. Благодарение на вашите грижи и любов мога отново да ходя и да се обслужвам.
Какво му трябва на болен човек - внимание, усмивка и топла дума. Искам да благодаря на всеки от персонала на хосписа за грижите към мен, но се страхувам, че ще пропусна някое име. Желая Ви, прекрасни хора, да бъдете здрави и все така отдадени на благородната кауза – да помагате на болните.
Сърдечно благодаря на целия колектив на Хоспис Царица Елеонора за грижите, които положихте за майка ми. Възхитена съм от Вашия професионализъм. Благодаря на Г-жа Петрова и на Д-р Николов. ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ВАС.
Живея в чужбина от много години. Баща ми е с инсулт от две години и на инвалидна количка. След смъртта на майка ми го доведох в Хоспис “Царица Елеонора”. Бях много объркана. Но сега зная, че съм направила правилния избор. Грижите в хосписа са на ниво. Мога да говоря с баща ми по Skype и така съм спокойна. Благодаря, че ви има, мили хора, не зная какво щях да правя без вас!
Изказваме искрена благодарност към хоспис Царица Елеонора за професионалното отношение и положените грижи за Т.И., за когото този хоспис беше дом през последните 24 месеца от неговия живот. Желаем ви много здраве, да продължите да се развивате и усъвършенствате.
След тежко боледуване постъпих в хосписа посрещната от г-жа Петрова много сърдечно и със загриженост за моето здраве. Почувствах, че влизам в едно мило и топло семейство. И не се излъгах. В продължение на 6 месеца живях в този дом при много добри условия и човешко, топло отношение. Не бях сама и на Нова година, на бабин ден, на 8-ми март. И всички болни тук не бяха сами. Бяхме заедно, бяхме едно семейство, макар далеч от своите лични такива. За всичко това се погрижи г-жа Петрова. Сърдечни благодарности за вниманието, за грижите, за доброто отношение от целия екип! Желая Ви много здраве и късмет, за да продължите това благородно дело.