Получаваме доста въпроси и решихме да направим едно кратко интервю с г-жа Петрова.

Това е един от честите въпроси, които ми задават роднините, виждайки колко трудно е да се грижиш за болен човек. Всъщност отговорът се крие именно в това - като медицинско лице с близо 40 годишен стаж съм се срещала с най-различни съдби на най-различни хора - бедни, богати, щастливи, тъжни. Но това, което ги обединява е тяхното здраве и тяхната любов един към друг.
Всеки от тях иска да оздравее, а роднините искат техните любими хора да се възстановят максимално бързо, за да се върнат в семейството.

Стартирайки нашите първи услуги през 2000 година, имахме за цел да помогнем на хората, които имат нужда от медицински грижи извън болничните заведения, виждайки как престоя в болница се свежда до минимум.

20 години по-късно, нуждата от нашите здравни грижи е още по-осезаема. Затова и ние се опитваме постоянно да се адаптираме и обучава ме, за да се грижим за все по-широк спектър от пациенти.

Може би могат да се обособят два типа:
- такива, които имат нужда от здравни грижи за себе си, защото имат нужда от определени медицински процедури и/или рехабилитация. Най-често това са пациенти след ендопротезиране, пациенти с инфаркт или инсулт.
- и роднини, които вече не могат да се грижат достатъчно добре за своя болен вкъщи и имат нужда от помощ. За част от тях, когато болестта напредне става непосилно да се справят сами, за други времето, което са можели да отделят до него момент вече не е на разположение.

Поради каквато и причина да стигнат до нас пациентите, за нас те са равни и ние се грижим за всеки един според индивидуалните му нужди.
Опитваме се да осигуряваме както грижи за тялото, така и за душата. Социалният контакт и психичното здраве са в основата на всяко излекуване и бързо възстановяване.

Това, което може да очаква всеки пациент и неговите близки е ние да следваме стриктно предписаните здравни грижи - курс на лечение и план за възстановяване.
В хода на това, наша отговорност е да извършваме всички необходими хигиенни грижи и да осигурим правилно хранене, според индивидуалната диета.

Вероятно една от основните разлики между хосписите в България и страните от западна Европа са палиетивните грижи.

Ако на запад хосписите се грижат предимно за терминално болни, то в България, поради спецификата на здравната система, при нас има предимно хора, които имат нужда от здравни грижи, за да се възстановят и върнат по-здрави и жизнени в своите семейства.

Относно достъпността на услугите е трудно да се генерализира, защото доходите на всеки са различни, но хосписните грижи са в пъти по-евтини от грижите, които се предлагат за гледане на болен в болнично заведение.

Тук отново ще отворя скоба за хосписите в други държави, защото при тях има държавно финансиране от Здравната каса, докато в България хоспсите се самоиздържат.

Въпреки това, се стараем нашите услуги да бъдат възможно най-достъпни, в тези трудни времена, в които живеем.

Винаги сме се стремяли да правим онова, което пациентите не могат сами - да получат медицинска грижа, съвет, опора в труден момент, разбиране на състоянието, в което се намират, приятелско рамо, на което да поплачат.

Животът може да се промени за един миг и никой от нас не е защитен.
Затова най-важното е, когато изпаднеш в беда, да има кой да ти подаде ръка и да ти помогне.

Ние със сигурност не можем всичко, нито имаме магическа пръчка, но сме екип от здравни професионалисти, който е приел за своя мисия да промени живота на всеки постъпил при нас пациент.

Именно затова и нашето кредо е - Вашата грижа е наша грижа!